Понякога човек търси помощ с усещането, че нещо в него е „счупено“.
Че тревожността, болката или объркването са проблем, който трябва да бъде премахнат. А понякога – точно в това, което най-много ни боли, се крие и нашият ресурс.

Тук започва работата с Positive Psychotherapy (PPT after Peseschkian, since 1977) – метод, който не гледа на симптома като враг, а като на послание.

Симптомът като смисъл, а не като дефект

В този подход не питаме само „Как да махнем тревожността?“

Питаме:
„Какво се опитва да ми каже тя?“
„Коя част от мен не е чута?“
„Къде в живота ми има дисбаланс?“

Тревожността може да бъде сигнал за претоварване.
Депресията – за загубен смисъл.
Гневът – за нарушена граница.

В този смисъл симптомът има функция.
И когато я разберем – започва промяната.

Балансът между четири важни области

Една от основите на Positive Psychotherapy (PPT after Peseschkian, since 1977) е т.нар. балансов модел.

Животът ни се движи между четири сфери:

• тяло (здраве, усещания)
• дейност (работа, постижения)
• контакти (отношения)
• мисли и бъдеще (смисъл, въображение)

Когато една от тях доминира, а друга е пренебрегната – се появява вътрешно напрежение. Терапията не цели просто „да се почувстваш по-добре“, а да възстановиш този баланс.

 Конфликтите като двигател на развитие

В този метод не избягваме конфликтите.
Ние ги разбираме.

Между:

• желание и дълг
• близост и дистанция
• контрол и доверие

често се ражда вътрешният конфликт.

Positive Psychotherapy (PPT after Peseschkian, since 1977) помага да видим не „кой е прав“, а
 „какво се опитват да защитят различните части в нас“

 Транскултурален поглед

Ние не сме изолирани личности.
Носим в себе си:

• семейни модели
• културни вярвания
• „ти трябва“ и „не трябва“

Често това, което наричаме „проблем“, е всъщност сблъсък между различни вътрешни правила.

Затова в терапията използваме и:

• притчи
• метафори
• истории от различни култури

Те позволяват на човека да види себе си отвън – без защита и без съпротива.

Човекът не е проблем – той носи решение

Може би най-важното в Positive Psychotherapy (PPT after Peseschkian, since 1977)
е това:

Човекът не е дефектен.
Той има способности – дори когато страда.

Дори в тревожността има способност за чувствителност.
В контрола – способност за отговорност.
В оттеглянето – нужда от защита.

Когато тези способности бъдат разбрани и насочени, те се превръщат в ресурс.

В края на терапията

Не целим да станеш „друг човек“. А да станеш по-близо до себе си.
Да разбираш какво се случва вътре в теб.
Да можеш да избираш – вместо да реагираш.

И най-вече:
да видиш, че това, което си мислил за слабост,
може да бъде твоята сила.